История

Кога точно е възникнало с. Обидим е трудно да се определи. Първите сведения за селото са от около 1600 година, когато околните махали се обединяват, за да се предпазят от грабителските набези. Разполагат селото на 1200 м надморска височина, на равно разстояние от имотите на всяка махала. Вероятно тогава една църква е останала в селото, а единадесетте свети места наоколо са десетте параклиса на изоставените махали и един манастирски.
Днес църквите в селото са две. Старата е строена незивестно кога, като при възстановяването й се открива тухлен под и парченца мазилка. По тях става ясно, че е имало и стенописи, постардали безвъзвратно при палежите на селото през 1903 от турците и 1913 г. от гърците.
Според книгата „Българско село” (1931г.,София, стр. 196) селото носи това име отпреди 500 години. Заселено е на 5-6 махали по разни чукари. Жителите му са ходели едни други на гости – „да се обиждат” (да се видят, почетат). От действието „обикалям”, „обиждам”, „да обидим”, т.е. „да проверим”, „да изберем място” – било наименувано селото.
В книгата „Библиотека – нашето село” юбилеен сборник, 1931 г. София, стр. 191. пише, че село Осиково, което се намира в Родопите, носи името си от местността Осиково, намираща се в обидимското землище.
Според местно предание пък жителите на местността „Долене” се преселили отдругата страна на река Места в родопите, където основали село Долен.
Днешното село Места, преди да бъде обособено като такова,
носи името Обидимски ханове.

През 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание четите на Михаил Чаков, Иван Апостолов (Копаран чауш), Никола Груйчин нападат турския гарнизон в селото.
(Бой при село Обидим wikipedia – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B9_%D0%BF%D1%
80%D0%B8_%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC)
След разгрома на османския гарнизон в Обидим, османски войски от Неврокоп започват преследване на оттеглилите се в планината негови жители. На 16 септември въстаниците забелязват османски части в местността Харамибунар( землище на село Кремен), която се движи по шосето Неврокоп – Банско. Четите правят засада на пътя в местността Лаго и унищожават османските части. По несъобразителност или друга причина, пътят през дервента Момина кула остава открит и по него се придвижва аскера. Двете села Обидим и Кремен се превръщат в пепелища. Жителите се изтеглят в Пирин планина, след това тръгват към свободна България. Изтегляйки се, обидимци се разделят на две групи – едната се отправя на север през Рила за Рилския манастир, а другата през Родопите за Чепино (сега квартал на Велинград). В Рилския манастир те заварват английския кореспонедент г-н Баучер с друг негов другар.
Ситуацията е толкова трогателна, че за да скрият съзлите си, се обръщат гърбом към бежанците, за да не бъдат забелязани.
(Из спомените на М. Праматаров. В. Чепинец. Б.10 от 10.03.1990).
За събитията, случили се през 1903 година Димитър Молеров пише „Онази нощ, когато Обидим гореше”, част от „Жална ми бабо, послушай”.

По време на Междусъюзническата война 1913 година, селото е опожарено от гърците.