на село Обидим
След разкола в Българската църква и след убийството на
свещеник Стефан Камберов на 22.07.2002 година в близост до Обидимския манастир,
300 годишният здрав дъб, никому непречещ, в двора, също бива отсечен от хора от Добринище!
Защо? Това вече не се знае, а единственото което може да се цитира в случая са думите на
Алберт Айнщайн: “Две неща са безгранични – Вселената и човешката глупост. За първото все пак не съм сигурен”
"...Книгата "Обидим - Из миналото и наследството" е добро изследване на местностите, историята и географията на селището, както и на други важни проблеми: обществено-политически живот, език, фолклор, предания, легенди, архитектура, домашен бит и др. По този начин читателят придобива ясна представа за едно старо българско село в полите на Пирин планина, което има своето място в българската история, защото се е защитавало героично срещу турските поробители и е опазило своята националност и вяра..."
/Думи за книгата от Петър Полежански, краевед/
Голяма част от информацията в сайта е цитирана от краеведческата книга на Петър Гаджанов - "Обидим - Из миналото и наследството"
и книгата на Георги Аврамов - Монастир "Св. Панталеймон", Рождество Богородично и св. Атанасий (край с. Обидим, Разложко) КРАТКА ИСТОРИЯ
"Оная нощ, когато Обидим гореше"
(Д.Г. Молеров)
Какъв беше писък, какъв беше трясък,
какъв беше пламък, какъв беше дим
оназ нощ, когато Обидим гореше
в горите вековни на дивний Пирин!...
Какво беше чудно това село дивно,
какъв идиличен цъфтеше животът!
Какви бяха песни старинни, мъгливи,
какъв бе юначен неговий народ!
Жените орачи, мъжете овчари,
живееха с радост в своя край глух,
имаха си овце, кози и говеда
и дишаха най-чист на света въздух.
Затулен, забравен, дълеко в горите,
честит бе човекът в този дивен кът,
че нищо не знаеше светът за него,
че и той не знаеше нищо за света.
Една нощ ужасна, грозна, страховита,
когато селото потъваше в сън,
дойдоха помаци, демони свирепи,
та обиколиха селото отвън.
Дигна се писък и рев до небето,
просвети зловещо заспалий Пирин...
Помаците клаха в името на Аллаха,
Обидим загина в пламъка син.
